автор: GoranMalevski

Моите загуби все са безумни,
заблудени в лабиринта на къщите.
Събудих се в Царството на думите
и вярвам в красивите, всъщност.

Животът ми, между села,
татуира : "Да оживея!"
Загубо моя, ела
под асмата да ми попееш...

Обичта ти прегръщам в стиха...
Котката, дето хитрува...
На прага ти съм... Стоя...
И не знаеш какво ми струва...