автор: apostola

И щастието в шепички си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.

Така е, друже, в сънищата само.
Живота е такъв и онакъв.
И не е само топло мъжко рамо,
а сълзи с пускане на скъпа кръв.

Живота е една желана сламка,
с която стигаме до Оня свят.
Една невидима житейска рамка,
побрала образа ни в звук и цвят.

Една добре маскирана надежда
за слава,за богатство и за път.
Една добре закърпена одежда,
надяната на тежък кръстопът.

Живота е дори едно плашило
за вардене на зрелия бостан.
А всеки божи ден е остро шило,
забиващо се в плътския ни стан.

Живота е космическа измама
и няма своя земен аналог.
Една и толкоз непозната драма,
че няма още писан каталог.