автор: severianin

Пътник е моето име.
Моята участ е път.
Толкова пътища има в своята същност светът,
че от самото начало дом и съдба до отвъд
е безконечната бяла диря, наречена път.

Няма посоки далечни, няма магнитен компас –
има пространство и вечност, времето, пътят и аз.
Няма посоки.
Решавам аз накъде съм поел –
пътят е моя държава, граница – моята цел.

Пътят в нозете ми свети – диря сред росна трева.
Пътят се слива с небето...
Е, и какво от това?
Пътник е моето име – тук, на света, и отвъд.
И да ме няма – ме има.
Просто съм тръгнал на път.