Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: HoracioBwo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14157

Онлайн са:
Анонимни: 292
ХуЛитери: 0
Всичко: 292

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзборът (Момичето с перлените коси)
раздел: Романи
автор: gringo

Седма глава
(продължение)

- Е, какво, - обърна се към Теди, - навит ли си на предложението ми?
- Вуйчо, благодарен съм ти, че в момент, когато имаш толкова грижи, не ме забравяш и мен. Нека да си помисля до утре вечер и ще ти отговоря категорично. Но пак трябва да се възползвам от твоите пари. А това не ми се ще...
- Слушай, момчето ми, тия пари ги давам все едно за собствен син. За сина на сестра ми. От сърце. Утре, като се оженя - не ме зяпай, не съм превъртял, нито съм престарял и ако ми се роди син, имам достатъчно средства, за да го осигуря. И тия пари, по какъвто и начин да са придобити, са си мои пари и ще ги харча така, както аз искам. Освен това гледам и практично на това, мисля и за моя интерес, значи, и задна мисъл някаква се мотае в главата ми. С други думи, мой мили племеннико, ти представляваш дългосрочна инвестиция за мен. Ако правилно съм преценил амбициите ти и възможностите ти, след време, когато се издигнеш, ще ми върнеш парите, които съм вложил в тебе до стотинка. И ако съм го закъсал, ще ме подпомагаш финансово, и на доктор ще ме заведеш, разболея ли се, а попадна ли в затвора - което не е невъзможно, ще ми идваш на свиждане, цигари ще ми носиш!....
- Пепел ти на устата, не ги и помисляй тия неща, защото дяволът си няма работа....- възкликна Теди с уплашено изражение на лицето. - Има един-единствен начин да се отървеш от мене - ако я някой дансаджия, я някоя мутра ме гръмне.
- Не сменяй темата, а ми отговори – съгласен ли си с предложението ми? Какво ще кажеш?
- Е-е-е, стига, вуйчо, вече съвсем прекали! Благодарен съм ти за всичко, дето си правил и правиш за мене, но ти казах, че утре вечерта ще ти дам категоричен отговор.
И Теди направи знак на сервитъорката, която доприпка начаса и леко се наведе в очакване на поръчката.
- Две бири,моля! И едни бадеми.
Момичето кимна, усмихна му се, прибра назад една непослушна къдрица от вълнистата си кестенява коса, взе празната халба от масичката пред Пръча и се отправи към бара, опасан като замък отвсякъде с вода - само дето нашествениците, мирно разположени около него, кротко надигаха пълни чаши с най-ценните му запаси - алкохол и храна и тихо (засега) разговаряха. Теди допи своята бира и като остави чашата върху черното дебело стъкло, погледна очаквателно вуйчо си.
- Та в какъв смисъл спомена, че бай Кольо ти е най-малкия проблем?
- Исках да кажа, че по-лесно ще измъкна нашия Лао-Дзъ от затвора, отколкото да си върна парите и да възстановя доверието в мен пред тия, дето дърпат конците. Не ме обича тоя дърт сом, но пред перспективата да изгние в Централния ще приеме помощта не само на наглия депутат и кръвопиец Петръчки, но и от самия Сатана.
- Което си е така, така си е... - потвърди с поклащане на увенчаната си с руси къдри глава младеж - Бай Кольо е на годинки и лепнат ли му някоя присъда дори и само година да е, ще си умре в затвора. А ще е съвсем несправедливо...
- Каква ти справедливост бе, наивнико, не ти ли дойде най-после акъла! Какво още трябва да ти дойде до главата, за да проумееш най-после, че справедливостта е привилегия само на богатите?! Защо сега умника и философа Кольо не се оправи сам? След като е защитавал собствения си дом и собствения си живот и правдата е на негова страна?!
- Вуйчо, правдата е на негова страна, но законите, само недей да палиш пак моторетката, та законите, дето ги ковете (само какъв израз) в парламента, така си ги гласите, че може да се тълкуват и тако, и вако. Нали учих два семестъра право... И ако един кадърен и алчен адвокат се наеме да защитава един богат закоравял убиец, то можеш да бъдеш сигурен, че убиецът ще си пърха като волна пеперудка на свобода, докато жертвата му ще гние в земята!
- Та нали и аз това ти казвам бе, човек! Напълно съм съгласен с теб. Нали ако не бях аз с парите и с връзките си, щяха да те осъдят като едното нищо. Казвам го за не знам кой си път не да се изтъквам, познаваш ме, а за да потвърдя това , което ти току-що изрази като мнение. Но така е било от сътворението на света. Друг е въпроса, че у нас така се изопачи и опорочи всичко в устройството на държавата, че народът обедня и се озлоби до крайност. То грабеж, грабеж, ама и в грабенето ред трябва да си има.... Та ние да не сме някои кърджалии... Утре от кой ще крадем, като след тия демократични правителства само пустош и руини остават!
- Айде стига бе, вуйчо, ще ме скъсаш от смях! Щом и депутата Петръчки заприказва като комунист, всемирният потоп е на прага ни. Веднъж и ние да сме на едно мнение...Но и колкото и да я дъвчем тая тема, не вярвам, че нещо ще се промени... Я по- добре да видим какво можем да направим за нашия умник...
Сервитьорката остави запотените халби, отново спря погледа си върху симпатичния младеж и тъмния и поглед ласкаво се плъзна по тъмнорусата му коса, по красиво изваяната, сякаш от древногръцки скулптор шия, по гладките, с лек бронзов загар гърди, открити в горната част и когато стигна до ръба на черния плот, закриващ младия мъж от кръста надолу, бавно се извърна и с леко и тръгна към най-близката до тях маса, от която и подвикваха нетърпеливи клиенти. Бе забравила да прибере празната чаша пред Теди.
- А-у-у-у! - не много високо изви глас като вълк в дълбоки дебри Пръча, - Ама ти си бил страшен! Подозирах, че жените си падат по теб, ама те буквално ти се лепят като мухи на мед! Тази така се заплесна, че нищо чудно да е забравила за бадемите или пък вместо тях да ни донесе по някоя мелба... - в гласа на Петръчки се долавяше лека завист, докато се дивеше на впечатлението, което племенникът му направи на момичето.
Теди приемаше овациите, преднамерено скромно привел глава като мома на годявка и незнайно защо започна да сравнява лицата на русото Миме, червенокосата непозната и сервитьорката с буйни кестеняви коси, която така безцеремонно го оглеждаше, като че бе някоя антична куртизанка, отишла на градското тържище, за да си купи някой атлетичен роб за работа в зеленчуковата и градина. А може би и не само за там.
- Започвам леко да ти завиждам и даже си мисля, че много-много не трябва да те навирам пред погледа на Мимето, защото, колкото и да ти смешно може би, но май държа на нея както на никоя друга досега и ако се съгласи, смятам да я направя своя жена... Ти какво мислиш?
Добре, че Теди все още бе наведен към масата и бързовдяващият вуйчо не можа да види как на секундата цялата кръв се отдръпна от лицето му. Застина, неподготвен за такъв обрат на разговора, „Сега.., сега всичко се оплеска! Мима не може да диша вуйчо ми, а и той, язък че е толкова умен, да не може да се усети!...А той е див като побеснял хипопотам и ще и прегризе хубавото вратле, без да му мигне окото и ще я изхвърли в някоя боклукчийска кофа като едното нищо. Ако не успея да го разубедя да ми се прави на влюбения Шекспир, ще трябва по най-бързия начин да и кажа и да и наблъскам в пилешкото мозъче как да се държи. Като че има някакви възможности!”- мозъкът на Теди работеше на бързи обороти... „А ако научи за мен и нея... ще ни живи закопае и окото му няма да мигне. Това Отело до него ще изглежда като най-всеопрощаващия и великодушен съпруг... Защо тоя шибан живот е такава каша?!” - възнегодува младежът, без да си даде сметка, че самия той с поведението си е също причина за усложняването на отношенията в тяхната малко семейство. Никой не го караше да спи с Мимето, можеше да откаже мръсните пари на вуйчо си и заедно с другите двама нещастници - лека им пръст, можеше да не пребива невинен човек. Можеше, но вече беше късно... Добре, че Пръча продължи да говори, явно пришпорван от желанието да сподели всичко, което го гнетеше и обнадеждаваше. А това можеше да направи само пред Теди. И затова диреше и подкрепа от него, и одобрение, защото дълбоко вътре в душата си разбираше, че иска да промени живота си, да поведе кораба по опасен път и да загърби всички досегашни ергенски принципи, бурно и яростно афиширани по кръчмите. Разликата в годините бе, меко казано, впечатляваща, миналото и настоящето на момичето широко известно, коментирано и осъждано в пресата и една такава крачка щеше да навреди сериозно на Пръча. Какво ти навреждане - щеше да го съсипе!... Но когато един стар мъж с пари пощурее по някое младо момиче, нищо не може да го спре да съсипе и себе си, и всички около него, а защо не и целия свят?
- Вуйчо, е точно това не съм очаквал от тебе! Ако друг ми беше казал, направо щях да му се изсмея! Точно ти, с унищожителните си филипики против брака и леко ироничното ти отношение към женените ти познати, ще се жениш! - докато говореше, Теди внимателно следеше изражението на Пръча. Премисляше какъв ефект би могла да има всяка казана от него дума върху настръхналото и неуверено его на навлезлия в непознати и опасни води свикнал да постига своето циничен политик. Засега мераклията за семейното щастие и застаряващ ерген чинно бе забил поглед в халбата бира и я въртеше по повърхността на масата и племенникът му нямаше възможност да прецени въздействието от думите си, затова реши да върне топката в неговото поле, а той да възприеме тактиката на изчакването и контраатаката при удобен случай.
- Вуйчо, а бе ти се бъзикаш нещо с мене, а аз ти се вързах като последен глупак! - засмя се колкото можеше по-убедително младежът и непринудено погледна вдигналия поглед от масата едър мъж.
- Слушай, вуйчовото, никога не съм бил толкова сериозен! Разбирам, че е малко неочаквано и си изненадан, особено като знаеш отношението ми към брака. То между другото не се е променило, но аз започнах да се замислям за някои неща, които съм пренебрегвал. И причина за това аз виждам единствено във възрастта. Остарявам, момчето ми, остарявам!... И приоритетите се пренареждат.... Нещата, които ме вдъхновяваха в младостта, сега ми изглеждат незначителни. Уморявам се по-бързо, караниците в парламента ми досаждат и ме изнервят, след запоите по цяла седмица целият свят ми е крив... Време ми е да намаля темпото.....
Петръчки млъкна, посегна, взе от продълговатата стъклена чинийка един бадем, пъхна го в устата си и го сдъвка със здравите си зъби. После се взря внимателно в лицето на Теодор и продължи тихо:
- Странно, но само когато съм с Мариана, ми е добре. А и тя, имам такова чувство, държи на мен. Знам, разликата в годините е голяма, дето се вика, може да ми бъде дъщеря, но колко бракове с голяма разлика във възрастта са успешни в сравнение с традиционните, така да ги наречем....
- Сериозно говориш, вуйчо, може и да имаш право. За мен темата женитба е нещо толкова далечна и неразбираема... Ти си по-голям от мене, имаш опит и най- добре си знаеш какво правиш. Доколкото имам наблюдения -съвсем бегли, по въпроса дали един брак ще е успешен, не може никой да предвиди. Божа работа, както се казва. Но все пак, може да ти стане неприятно, но поемаш голям риск. Знаеш я Мимето, ще те емнат по медиите и жълтите вестници, а и ти си избухлив, така де, не се мръщи....
- Слушай какво ще ти кажа - раздразнено го прекъсна Пръча - Мариана била такава, Мариана била онакава! Майната им на всички! Като че им не знам кирливите ризи!.. .Женени, а всички с любовници! Те лъжат жените си, жените им тях лъжат и ги търпят заради парите им, а Мариана- какво да прави? Дошла е от село, никой не познава, младо момиче, излъгал го тоя, измамил го оня- какво да прави. И тръгнало по кривия път. То изобщо, ако ме питаш, такова нещо като прав път няма. Я се виж ти - с какво си по-добър от Мариана? Аз с какво съм по-добър? Ти заряза учението, забърка се с наркотици, прие да работиш за мен и да вършиш незаконни неща, знаеш какво имам предвид. Аз съм депутат и трябва да работя за народа си, а всъщност работя за себе си. Паразитирам върху гърба на изнемогващия българин и смуча заедно с шайката „спасители на отечеството” малкото му останала кръвчица. Е, питам те аз, племеннико мой, с какво ти и аз превъзхождаме? Всички сме проститутки и така или иначе се предлагаме на някой и за нещо. И тия, дето се правят на богове и на които другите се продават, също са се продавали са проституирали, за да се се сдобият с власт и пари! И да знаеш, че проституцията, истинската, в най-чистия и първичен вид, е един почтен начин за да изкараш прехраната си. Защото сделката е почтена и всеки получава за това, което плаща. Питам те аз, не е ли по-голяма проститутка тази жена, която се омъжва по сметка? А каква е тази, която лъже мъжа си? И какъв е този мъж, който митка по жени и им плаща, все едно с пари на ръка или завоалира чисто сексуалните отношения чрез заплащането на някоя и друга вечеря или с купуването на някой скъп парцал? Ами шефът, който се възползва от зависимостта на своята секретарка? Или пък същата тази секретарка, която сама се предлага на шефа си заради пари или други облаги? Запомни от мене, Теди, и добре го запомни! В основата на човешкото общество стои проституцията и сводничеството в различните му проявления. И това, че един вид сводничество и проституция са регламентирани от закони и не ги прави по- различни, не променя същността им. Ето ти прост пример - какво е лобизмът? Сводничество. Какво е уреждането на близък на уютно и добре платено работно място? Сводничество... Вземането и даването на рушвет? А банкерството какво е? Лихварство! Няма по-грозно и несправедливо уреждане на отношенията в едно общество от човешкото. Мимето и другите като нея на какво основание ги съдим и заклеймяваме, след като те се възползват от нашите слабости и на свой ред ни измъкват парите, които сме придобили чрез измами и узаконени кражби? Замислял ли си се ти върху очевадния факт, че цялата тая бумащина, законова база и сложна, неразбираема йерархия в устройството на държавата служат единствено и само за замазване очите и заблуждаване на хората, които работят като добичета за жълти стотинки? Защото, ако отношенията са уредени просто и е ясно кой какво трябва да върши, щеше да си види цялата грозна истина за законите, които винаги и всякога се правят, за да могат богатите да стават още по-богати. И тогава, като
лъсне голата истина, или по-точно, като лъснат и наште крадливи голи задници, бъди сигурен, че тия свити отрудени смачкани хорица, „унижените и оскърбените”, ще се вдигнат и за един ден ще ни изколят. Запомни! За един ден! А Мимето е само една от милионите жертви на системата, която ние обявяваме за измет и срам за обществото. Боклукът сме ние, политиците, шефовете на могъщите корпорации и тръстове, престъпните бандитски босове, правителствата, международните организации, които уж помагат на бедните държави, а всъщност ги заробват! Истината е страшна, истината е грозна и отвратителна! Още нещо, племеннико - никакво Златното Миме или Мима, който я нарече така пред мен, жална му майка. Ясен ли съм, Теди?! От днес съществува само Мариана, госпожица Мариана Петкова, а след известно време и госпожа Мариана Петръчка - съпруга на депутата Панайот Петръчки!.. .Само да изляза читав от тая каша с така невероятно изпарилото се куфарче с един милион евро...
Теди с тих потрес наблюдаваше тоя вече застаряващ мъж и убеждавайки се все повече в сериозността на намеренията му, започваше да се пита дали старческата деменция не се проявява с първите си признаци в поведението му.

Следва


Публикувано от viatarna на 23.09.2014 @ 14:41:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   gringo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1087 четения | оценка 5

показвания 50714
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Изборът (Момичето с перлените коси)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изборът (Момичето с перлените коси)
от kasiana на 28.04.2015 @ 10:36:13
(Профил | Изпрати бележка)
Всестранно и в дълбочина познаване проблемите в обществото - настоящо и минало; в страната и извън нея!!!!!

Поздрави!:)


Re: Изборът (Момичето с перлените коси)
от gringo на 28.04.2015 @ 20:44:32
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Касиана!!!
Аз съм обикновен човек, който много обича поезията и това е единственият ми опит да напиша роман. Що се отнася до дълбочината -
ако съм успял донякъде, то е може би благодарение на прочетеното през годините, размишленията ми върху "свръхземните въпроси, които никой век не разреши" и някаква интуиция или... и аз не знам какво...
Сърдечни поздрави!

]