автор: Rodenavlotos

Тези много години натрупани в мен не тежат.
Като карти без стойност-последно раздаване в покер.
Само място заемат в ръката, в която лежат,
а животът заема лицето на картата-жокер.

Изморих се да чакам във себе си, нощ подир нощ,
да се върне обратно от ада сърдечният ритъм
и да гледам, нарамили звездния кош,
как със празни ръце от леглото ми ангели литват.

Някой може да каже - самият живот е хазарт.
Но дали пък Съдбата, раздала с ръката на Господ,
не е същата, нищо не значеща карта,
питиета разляла в нощта на палачите-гости.

Настанява се лесно забравата в новия ден.
Зад гърба й остават разхвърляни в ъгъла дрехи
и едно неразтворено ново тесте, но за мен,
да го имам така, под ръка е безкрайна утеха.