автор: apostola

На тази, моя, мила гара
и моя болка...болка стара,
стоят на среща двата влака
и майката ми се разплака.
Единият е за на запад,
но там е залеза омразен.
Че там все бургери се лапат,
духът обаче им е празен.

На изток другият пътува,
където слънцето изгрява.
И там се бъдеще сънува...
Душата любовта я згрява.

А аз стоя на кръстопътя,
отправил поглед към перона.
Към кой вагон да се запътя?...
Дали улучил съм сезона?

А може би е най- доброто
да си остана в мойта гара.
И нека спи под камък злото.
Отсядам на кафе с цигара...