автор: apostola

В яко племе сме посяти
и от него сме родени.
И през кръв сме все пресяти...
Имаме дебели вени.

Навиците ни- балкански,
но напукана- дланта ни.
Помним и снега си лански,
а е суха и солта ни.

БИли сме през вековете,
ще пребъдем и във дните.
Ще ни чуват гласовете
в планини и равнините.

Нищо няма да уплаши
в тялото душите наши!