автор: traveling_musician

Макар че се е свършило селцето,
изтляло във победи и завети,
то още е вселената, населена
с остриганите песни на момчето.

Пред вратниците вятърът хортува,
наместо баби, сбрани на дюрнек,
и си плете със преждата на бурена
празните ръкави на безвремието.

А есента, макар да е оттам,
към селското момче издухва хлад.
Навярно Бог ще се завърне сам,
да помете листата ѝ от храма си.

Какво ли помня аз от тези песни?
Мълча... И листопадът е възмездие.