След дълга зима уморен
напролет пак светът се ражда
и да ти каже: „Добър ден!”,
отнейде птичка се обажда.
Отново мрачните лица
усмихнати са, разцъфтели.
Дори и старците-деца
се виждат в сънищата бели.
Долавяш мирис на трева
в полето скоро окосена
и имаш чувство, че това
изпълва цялата Вселена.