автор: pijama

Ще изпусна последния рейс
и ще се чудя къде да вървя.

Ще си завъртя главата на кръг
с изпукване на скършено

и с повдигнати рамене и вежди,
със спуснати клепачи

ще клепя 12 километра
нататък в нощта.

И глутниците от бездомни бармани
ще ме питат, дали не желая нещо

докато бършат празните чаши
със сухи погледи.

А аз ще си преглъщам отговорите
и ще им подвиквам тихо

"Една малка студена еди каква си"
колкото да не замре разговорът.

Бавно ще отпивам
и ще слушам спомените на лудите.

Ще подпирам пияните на масите,
ще отсявам пияните от масите.

Ще дърпам преплетени дебели плитки,
докато се усмихвам срещу плитки шеги.

И ще нехая, ще обръгвам и ще си допивам
със шофьорите и с коафьорите, които обичат шофьорите.

И на сутринта ще си скъсам сам билета
на последната спирка на първия рейс

И ще простра ризата и панталона на дивана
да поспят върху мен.

И помъдрял, ще зная вече, че не се поръчва музика
на барманите, ако искам един ден те да станат добри актьори.

Това за тях е непростима грубост.