автор: GoranMalevski

Те не си падат по изневерите.
Те, от катран, са по-черни.
Те са ми и аверите.
Те са приятели верни.

Те не спят при жените си.
Те са по-високи от хляба.
Те раздират Нощта със очите си.
Те по светло си лягат.

Те не са от поетите.
Те Поезия сеят.
Те изорават куплетите.
Те пият мъжки и пеят.

Не ще ги мерниш по плажа,
посред медузи и луга...
За тях в Есента е най-важно
да помилват Земята със плуга...