Сънят се бави.
Някъде по пътя навярно е пресрещнал мисълта ми.
И неспокоен да не дръзне тя
по тялото ти да се плъзне
е тръгнал да я води за ръка,
нарочно хванал грешната следа.
И тъй красиво се отдалечава,
че болката по него се смалява.
Обречена нощта се примирява.
Но не и аз!