Влажна е днешната
септемврийска тераса.
Аз и слънцето
мълчаливо се мусим.
А някъде една
пеперуда, притихнала
чака да изсъхнат
крилцата й, за да
литне
далече
далече,
далече щастлива,
доволна,
безгрижна
и весела
по пеперудени работи.
И ние чакаме същото.
След това
пак намусено ще мълчим.
Но, какво от това?
Какво от това,
щом тя ще е литнала?