А там във близката далечност
виси един безкраен миг.
И във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява
и бърза то в забавен ход.
Събраното се разпилява
и образува празен свод.
А малкото е все голямо
и топло става от студа.
Приказващото пък е нямо
и мързеливо във труда.
Във черна дупка се белее
препълнената празнина.
Пресъхнала река се лее
по непорасла планина.
Във малка точка се побират
и многоточия безброй.
Във нея мъртви не умират,
а жадуват от порой.
Вселената- едното нищо,
е нещо в земния ни вот.
А висшето е толкоз нисшо,
че е с цената на живот...