Купчинка
тленна
преял
от глад
стоплен от надежда
нахранил
скитащата
глутница,
сънува
той
децата на Кивота
кралицата
на Шеба
проговори...
........................
Някой
ритна го
душата му
прерови
чу глас,
остави
беден е
луд
виж-
сам
си говори
....................
въздъхна
тихо
душата
на поета
и отлетя
към
кръстопътя
на
безкрай
и
САМОТА
нямаше смисъл да спори...