автор: apostola

Във врмето се разпилях,
защото имах много цели.
От стресове се разболях,
че и от мъки в мене спрели.

В жена си целия се влях.
Сърцето на децата дадох.
И насред пътя аз не спрях...
Дори във стих се аз раздадох.

Сега във себе си реших
да се разходя във простора.
Във дните си се аз теших,
че се познавах с много хора.

И ето вече аз разкрих,
че време е да се сбогувам,
защото във съня открих,
че нови светове сънувам.