автор: meiia

Почиствам мястото за всички зими,
за късните лета, за грешките -
онази ничия земя, в която нямам име
и опрадвдания, че ми е тежко.
Сферични думи, хвърчила, лалета...
И слъногледите на Гог. А теб те няма.
Измитам със метли от светлина полето
за най-голямата любов - Измамата.
С ръце от светлосенки свиря бури-
да мога после да опитомявам клони,
а те рисуват съвършените контури
на твоята душа. Но моята се рони...
Забравил си в това местенце нещо.
Неистово издирвам черната кутия
на нашата любов. И те посрещам
дори и тук, където искам да се скрия.
Подреждам свода с небесата твои.
От моите остана само глъч на рими.
Преселих се в най-тесните покои,
но пак си всичко там. А аз – без име.