автор: GoranMalevski

Днес си замислена, като хартия,
бяла и чиста, без гостенин стих.
Как да те будя?! Как да те пия,
сладко заспала в среднощното тихо?!

Изгърмя, изтрещя и се скъса Небето.
Тополите с клони земята целунаха.
Майката стресната. Проплака детето.
Дъждът задрънча по минорните струни.

Как да го спра, като Месия,
като гърдите ми ще се скъсат от вик?!
Стихове растнат само в стихиите
и оглозгват до кокал нетленен език...