Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 537
ХуЛитери: 0
Всичко: 537

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоят път
раздел: Поезия
автор: apostola

Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.

В този път изтича и живота ми,
близнат сладко от вселенската съдба.
Сято на земята и дървото ми
свлича клони, като плачеща върба.

Дъжд и сняг в сезоните ме все валя.
Мокрех се, но се потапях в благодат.
Черното във мене вече побеля...
Знам, че няма път за връщане назад.

Истината е напред и пак на път-
там, където ще се вдига моят кръст.
Там, където сетивата ще заспят
между обич и цветя в околовръст.


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.09.2014 @ 09:32:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   apostola

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.05.2024 год. / 01:53:17 часа

добави твой текст
"Моят път" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Моят път
от missana на 12.09.2014 @ 10:03:21
(Профил | Изпрати бележка)
Този текст е синтез на философия и поезия! Вътрешното светоусещане за смисъла на живота е кодирано по перфектен начин. Трудно е да се обособяват части в такова стихотворение, но на моето сърце особено легнаха следните редове:

"Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
Дъжд и сняг в сезоните ме все валя.
Мокрех се, но се потапях в благодат.
Черното във мене вече побеля...
Знам, че няма път за връщане назад.
Истината е напред и пак на път-
там, където ще се вдига моят кръст.
Там, където сетивата ще заспят
между обич и цветя в околовръст."

Изпипана, силна и въздействаща творба, за която те поздравявам, Апостоле!

Желая ти много хубав ден!: Мисана


Re: Моят път
от apostola на 13.09.2014 @ 19:35:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Мисана, за подробния коментар и дадената оценка!
Ти винаги си ме подкрепял!! Сърдечен поздрав от мен и хубав ден!

]


Re: Моят път
от Rodenavlotos на 12.09.2014 @ 14:23:05
(Профил | Изпрати бележка)
Една много искрена и човешка житейска равносметка, слагаща на везните всичко- и хубавото, и лошото, а напълно осъзнатия житейски край е поднесен с една светло примирение и удовлетворение от ненапразно изживяното. Поздрави, Никола!


Re: Моят път
от apostola на 13.09.2014 @ 19:37:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Светле, за коментара и оценката!
Поздрави от мен!!!!

]