автор: Mouse

Защо не ме потърси когато имах нужда?
Защо не ме поиска когато бях сърдит?
Защо остана с мене – да мога да те виждам
като си далече – духът ми е изтрит.

Защо целува ме тъй страстно, прокарала ръка
и впила в мене устни жадувани в нощта.
Защо не си отиде тогава – във деня
когато беше всичко за мене ти в света.

Защо остави ме накрая, да роня аз сълзи?
За мъжкото начало, което ти напълно покори?
Отиде си и вече е пълно със тъга, ще плача аз
и зная, че на края ти успя - жестоко ме рани.

Замина, от пътува и вече ме боли,
раните дълбоки, които ти разкри.
Замина без да кажеш и сбогом, без думи и без грях
Остави ме чакам изтръпнал в своя страх.