автор: ganima60

Когато залезът угасне
и спусне пелена нощта,
един прозорец още свети,
от него вземам светлина.

Безброй искрици се разпръскват,
от душата ми измитат пепелта,
сърцето ми препуска с бесен ритъм,
а твоето остава в тишина.

Не искам да те гледам отдалече,
но ти така реши,
само светлината не загасвай,
прозорецът да свети остави.