автор: veronikas

В жаравата на тлеещия делник
един след друг угасват спомените ми.
Момичето от стария ми дневник
ме гледа през прозореца на времето.
Разлиства пожълтелите му страници
и се разхожда бавно през годините.
В очите му са живи всички сънища,
които не успяха да ме стигнат.
Мечтите му са още в синя панделка
и чакат на бюрото свое сбъдване,
а пръстчетата му, надраскани от молива,
не спират да описват звездни мигове.
Сърцето му е току-що проходило
и още не умее да надскача
това, което е донякъде
и всичко, без което може по-нататък.
И от прозореца, пред погледа на здрача,
момичето изпраща пеперуди.
На мен остави да им оцветя крилата
и аз й обещах да го направя.
Момичето от стария ми дневник
измисли всички дни и го остави.
Научи ме, че свободата е пространство,
за панделките, дневникът, моливите
и в него е животът - тихо странство
между надеждите, мечтите и тревогите…