автор: apostola

Живеем- хората- по двойки
на този свят в различни кройки
и мачка ни живота кратък
до края- писан- без остатък.

Камарим дните на години
и зреем даже, като дини.
Отвън се правим на зелени,
а вътре ставаме червени.

От семките ни, като къкел,
събрали слънцето във бъкел
се раждат новите бостани
от мъжки гащи и фустани.

И всичко преходно се скрива
отново във земята крива.
След нас-оглозгани- корите
напомнят само за зорите...