Във скъпата Родина
имаше сезони.
И беше тя градина
със добри закони.
Но вече се разкапа
всичкото садено.
И гръмна, като тапа
мъртвото родено.
Че пролетта я смачка
дъжд, че и градушка.
И май на всяка крачка
стана всичко сушка.
И есента сланяса
в празните буркани.
Реколта плесеняса
в складове- балкани.
А лятото замина
в чуждите държави
и вече във чужбина
квакат наште жаби.
А тук остана само
злата чужда зима.
И молим се през рамо
хляб да има само...
Че има ли сезони
в туй разделно време?
И глад ще ни подгони
лапад да береме.