автор: apostola

Отива си денят и за отплата
след себе си оставя ни нощта.
И тя кове за утрото позлата
край пламъчето бледо на свещта.

И за забава в тези тъмни нощи
оставя ни дори една луна.
Звезди над нея, като нощни гости
показват свойте светещи пана.

А само облаците- тъмни твари,
развалят вечер нощният декор.
И всеки облак иска да стовари
вината върху земния ни двор.

А вятърът- един чистач небесен,
завърта ловко своята метла
и той разпръсква облаците бесен
с безброй невидими за нас витла.

И е прекрасно в розовата утрин
кураж и слънцето да ни даде.
Да бъдем в крачка с него всяка сутрин
под чистото от облаци небе.