автор: missana

Заглавието на това кратко есе, посветено на причинността /каузалността/, представя една известна мисъл на Барух /Бенедикт/ Спиноза. Тя идва да ни подскаже, че вероятно зад всяка причинност стои нечий разум, а като обобщение и в крайна сметка - разумът на Твореца.
По-долу ще споделя някои лични мисли по темата за причинността, които публикувам за пръв път тук - в Хулите.
Най-общо причинността означава свързаност. В този смисъл всяка причинност е носител на определена топология. Общата топологията, като абстрактна математическа наука, се занимава, генерално казано, с отношенията за "близост" и "свързаност" и ги дефинира за редица доста общи случаи . В рамките на нейната терминология се разглеждат т.нар. свързани и линейно свързани топологични пространства. Разглеждат се компоненти на свързаност на тези пространства и т.н. Така погледнато причинността безусловно се явява топологичен феномен, но разбира се не в рамките на досегашната математическа дисциплина, наречена Топология, а в някаква нейна, все още нереализирана, глобална екстраполация. Този топологичен аспект на причинността /като явление/, позволява да се гледа на същата не само от темпорална гледна точка, както е правено досега, а и много по-общо - извън времето и пространството.
Би било редно тогава да не говорим за причинност /в класическия смисъл на думата/, а за архипричинност. Но за по-голяма простота ще оставим само термина причинност. По този начин ние можем да говорим за причинност в математиката, в логиката и пр., нещо което до настоящия момент, поне на мен, не ми е известно да е правено.
Да премахнем - да елиминираме, причиността означава да разрушим свързаността.
Във физическия свят причинността се свърза с темпоралността, дотолкова доколкото взаимодействията са свързани във времето на т.нар. причинно-следствени нива.
Разрушавайки самото време, ние бихме разрушили самата причинност като такава /в класическия й смисъл/. Но не е необходимо да се стреля с топове по врабци.
Достатъчно е да разрушим само съществените връзки, които се реализират на темпорално ниво и ефектът ще е същия.
Причинността е модално зададена чрез общ оператор за свързаност /наречен от мен Детерминонен оператор/, действащ на всички топологични нива. Медитативно той може да бъде елиминиран единствено от също толкова общ обратен оператор /т.нар. от мен Либертонен оператор/ и така да се постигне пълното освобождение от причинността, известно /в Будизма/ под името Нирвана.
И двата оператора съществуват обективно и имат своята презентация на ниво форма единствено у човека. Неслучайно в будизма се указва, че за боговете Нирвана е непостижима. Те трябва да снизхождат да човешка форма, за да извършат прехода към Нирвана. За животните и растенията Нирвана също е непостижима.
Във физичната реалност Детерминонният оператор се реализира от все още неоткрита хипотетична субелементарна частица, наричана от мен "детерминон". Детерминонът е основата на "имунната система" на Физическата реалност. Той отговаря за охраната на причинно-следствените връзки и ги предпазва от разрушаване. Той е нещото, което произвежда "желето на свързване" на нещата "туткалът", който слепва всичко в единна връзка в пространсвено-темпоралната реалност. Детерминонът е и нещо като полицай на вселената. В своята съвкупност детерминоните "бдят" за опазване на "сакралната инвариантност" на битието,
която аз наричам негов "Платинен остров". В противовес на детерминона, съществува, от съображения за симетрия, хипотетичната субелементарна частица "либертон". Тя е разрушител на причинно-следствените връзки. Прояжда ги, както молците прояждат плат /и правят дупки в него/, или както бактерията Хеликобактер пилори прояжда стените на стомаха /предизвиквайки язви/. Идеята за детерминоните може да бъде свързана още с учението на древногръцките философи Левкип и Демокрит, които говорят, че атомите се придвижват в пространството по силата на железна необходимост /но свързват това обстоятелство единствено с техните тегла/. Докато за предтеча на либертона ние можем да считаме древногръцкия философ Епикур, който пръв предсказва възможността за случайно отклонение на атомите. А впоследствие и римският философ Тит Лукреций Кар, който в своя фундаментален и епохален философски труд-поема "За природата на нещата" говори за вихрите при атомите.
Следователно детерминонът е отговорен за реализацията на Необходимостта във вселената /подчинена изцяло на Детерминонния оператор/, докато либертонът отговаря за реализацията на Свободата във вселената /подчинена изцяло на Либертонния оператор/. Създаването на "лазерен" либертонен лъч би предизвикало небивали катастрофи в галактиката ни. Би разрушавало орбити на планети, "взривявало" черни дупки и пр. Не е изключено дори, да се окаже, че т.нар. Голям взрив е дело на либертоните.
Но тъй като упоменах, че за причинност можем да говорим и извън физическата реалност, съм длъжен поне частично да се поясня. Например каква би могла да бъде причината за това сборът от квадрата на катетите във всеки правоъгълен триъгълник да е равен винаги на квадрата на хипотенузата /известната Питагорова теорема/?
Един лек за задаване, но много труден за отговор въпрос. Все пак причината е свързана с понятието прав ъгъл. Там където има прав ъгъл ще има и Питагорова теорема. Но що е прав ъгъл? Очевидно това е един много тежък въпрос, отговорът на който е за щастие известен, но тук не е целесъобразно да бъде разискван, както от съображения за място, така и от съображения за сложност. Ще отбележа обаче, нещо глобално. Всяка логическа област има в себе си свои екстремни елементи. Нещо като "пъпове" на областта, или ако предрочитате "ганглии". За някои такива области пъпът е единствен. Например за Тригонометрията той е т.нар. фамозна формула на Леонар Ойлер:

Exp(iф) = cos(ф) + isin(ф).

От тази формула с лекота се извежда всяка друга тригонометрична формула. Следователно цялата Тригонометрия се "побира" в една единствена формула.
Ако знаеха този прост факт, учениците щяха да запомнят само нея, а не да бъдат изтезавани от безсъвестни даскали да зубрят морета от тригонометрични формули, за да проклинат цялата математика след това. И в този смисъл прекрасната забележка на големия математик Вилхелм Бляшке от неговата изящна книга "За гръцката и нагледната геометрия" , онагледява перфектно нещата: "Казват, че след като Архимед направил своето знаменито откритие и побягнал по улиците на Сиракуза гол, с възгласа "Еврика", той, в знак на признателност към боговете, принесъл в жертва хекатомба бикове. Оттогава изглежда датира неприязънта на всички говеда към математиката!"

Всеки от тези пъпове - ганглии, обособява в разглежданата област своя зона на причинност. За да изучим областта на причинно ниво, ние следва да изучаваме само нейните ганглии /или както ги нарекох научно по-горе, нейните екстремни форми/.

Съжалявам, че в едно есе не мога да засегна по-подробно въпроса за причинността /това е постижимо само в трактат/, но мисля, че съм дал на читателите първоначални отправни точки в полето на мисълта им, за да продължат да анализират самостоятелно този изключително дълбок и интересен от философска гледна точка въпрос.