автор: apostola

Сърцето ми е , като тъпан
и бие с ритъма на този свят.
Не спя обаче, като къпан,
защото липсва в мен конкретен цвят.

А липсващия цвят е розов
и няма го във моя каталог.
И страшното ми е известно:
не се намира негов аналог.

Че този свят е на живота-
на сладката и хубава страна.
Това е сякаш равносилно
да имаш- мисля- хубава жена.

Ах, този розов цвят в живота!
Ах, този търсен цвят желан!
Със таз магия да живееш
живота сякаш е събран на длан.

Живота- всъщност- розовее...
Не съм все още тъжен песимист,
но следвайки живота цветен,
дано не се окажа далтонист.