автор: vladun

Следваш ме все по петите,
сянко, наложнице верна,
твойта снага е изпита,
твоята кожа е черна.

Нощем тъмата те скрива,
но и невидима даже
лазиш зад мен търпеливо,
думичка без да ми кажеш,

без да броиш мойте чувства,
без да кориш, без да съдиш,
стъпваш зад мене на пръсти,
без съвестта ми да будиш.

Плът бих ти дал, ако можех,
бих те наричал любима,
милвал бих смуглата кожа...
Ала не мога, прости ми.

Вместо това, за отплата,
сенчице, черна робиньо,
връщам ти аз свободата
в същия миг, щом загина.