Прости ми Господи,
почти да те излъжа,
че днес съм по-добра от вчера.
Навеждам поглед и не мога да се сдържам,
но пак ще моля.
Пак ще съм безверна.
И пак ще питам пътят ми къде е?
Защо го криеш толкова години?
Уж всеки тук е пътник, но за мене
все трънени пътеки си намерил.
Какво си наумил - да го изпълня?
Навярно дълго още ще се скитам.
Молбата ми е, Господи (поредна),
но моля те, не искам да съм скитник!
А всеки ден домът ми да е топъл
с деца по пода, с шарени играчки.
С мъжът, на който раменете могат
да понесът безумното ни щастие.
И някак си да бъда по-щастлива,
ще бъде лесно да съм по-добра.
А този път трънлив, по който си отивам
прости ми Господи, но вече ме издра.
И вярата ми някак си изтече,
през множеството дупки от бодли.
Безверна съм останала от вчера,
а утре по-безверно се реди.
Прости ми Господи, доброто си отива...
И днес не съм по-праведна от вчера.
Зарастват раните ми, трънени, парливи,
а аз дори във тях не те намерих.