автор: hesperus

Измъчва ме огромната вина,
че тръгнах през просото –
ей така,
да съдя
на чувствата стихийната вълна,
разбила бентове.
Но Любовта е мъдра.
С аршин не мери
и не спазва правила,
клишетата преражда,
убеждава...
Вината ми пред тебе подвива колена...
Сгреших, Приятелю!
И съжалявам!