автор: Fabiana

Ровиш с пръсти
във косите ми.
Все прибираш
кичури немирни.
Гледаш ме сякаш
съм прекрасна.
Очите ти искрят.
На мънички
съзвездия приличат.
Гледам те... и сякаш
сме на двайсет...
От нежните ти устни
приижда топлина
и земята под нозете
люшва.
Докосвам те с бедра.
Две неми сенки
сливат се в едно...

Колко е часа!
Пак съм закъсняла.
Врабчета чуроликат вън.
Реалността не е шега,
отново съм сама.