автор: apostola

Последно лято ли е днеска
и ранна есен ли дойде,
че мислите ми от нощеска
летят, летят, но накъде?

И моята душа се свива,
като костилка във слана.
А тази нощ е сива, сива
с мъгливата си пелена.

Търкалят се сега листата
по невиновни тротоари.
Привижда ми се вече дата
да почна свойте мемоари.