автор: Hulia

Реката е невяста, повела за ръце
безброй отрочета, (родени
п р е ж д е в р е м е н н о)
към жениха-океан – за алхимична
сватба и за блага смърт.
Небето е венчален пръстен
на предишните изгори,
звездите – вощеници за сбогуване,
щурците – шафери, листата на
дърветата са златните пендари
на невестата, копнеещи да станат
кал, и пръст и глина в ръцете
на Грънчаря, а аз бамбуково стъбло
съм, което просто тихо диша.