автор: ivliter

Колко много се зарадва лисицата, като завари гарвана с голямо парче кашкавал в човката. „Пак ще си похапна хубаво!“ – си рече тя. Като застана под сухия клон на ореха, погледна към гарвана и му рече:
– Знаеш ли как ми омръзна да ям само кокоше месо и риба? Сега не е лошо да попостя малко. Твоето парче кашкавал, ще ми дойде много на място и на време.
Гарванът мълчаливо я слушаше и си мислеше: „Няма отръвка от тази нахалница и няма. Как ли не се опитвах да я прогоня, но не би. Дано сега ми провърви.“
– Добре правиш, като отвреме-навреме преминаваш на вегетарианска храна. Знаеш ти как трябва да се храниш.
Птицата разбираше, че цялото това многословие цели да го забаламоса и да го прилъже да проговори, за да му отнеме хитрушата яденето. Затова мълчеше и му беше любопитна на къде ще завърти приказката лисицата, че да постигне своето. И тъй като не отвръщаше нищо на думите й, Лисана продължи да нарежда:
– Мисля си, премъдри гарване, че е крайно наложително вече да изнесеш една лекция пред горските животни за ползата от вегетарианството. Аз ще организирам събитието, ти само се съгласи. Всички ще искат да те чуят.
Гарванът многозначително мълчеше. А лисицата започваше да губи търпение и затова рече:
– Е, какво ще кажеш? Съгласен ли си?
– Защо пък не!? – отвърна гарванът, при което парчето кашкавал полетя към лисините уста.
И в следващия миг хитрушата изпищя:
– Ох! Но какво е това? Какво стана?
– Стана това, което трябва. Стана това, което заслужаваш.
Ето какво точно се беше случило. Гарванът прелиташе над крайречното пространство, когато отведнъж вниманието му беше привлечено от голямо парче кашкавал. Спусна се той веднага да го грабне, но вместо клюнът му да захапе кашкавал, удари на твърдо. Оказа се, че това е камъче, с форма и цвят приличащи на кашкавал. „Май съм започнал да остарявам и очите ми да отслабват, щом можах така да се заблудя“ – помисли си той със съжаление. После му хрумна, че може да опита да заблуди с него и лисицата. И точно това се случи – вместо парче кашкавал, той нарочно изпусна от човката си камъка.
– Олеле, майчице! Счупи ми единия от кучешките зъби. Как ще се храня сега – проплака тя.
Като се превиваше от смях, гарванът отвърна:
– Не съжалявай, Лисано. Този зъб вече няма да ти бъде толкова нужен. Нали ще ставаме вегетарианци…
А измамената лисица, като плюеше кръв се отдалечаваше от дървото ужасена. След насмешливите думи на гарвана, тя се обърна и му рече:
– Ще те науча аз тебе. Ще те накарам много да съжаляваш за това, което направи.
Сигурен в способността си да се защити, гарванът не се смути изобщо от отправената към него закана.