автор: apostola

Сърцето ми е мъничко юмруче,
но е като камбаните звънливо.
И то е непресъхващо бърдуче-
от него пият кръвните ми вени.

Душата ми е бяло аспиринче
и се топи, топи от блага дума.
И тя е, като катерач-планинче
по хребетите ми на силни чувства.

Очите ми са вече изсушени,
но в радост още пак се просълзяват
Илюзиите ми са разрушени,
но още се увличам във мечтите.

И в старческата моя изнемога
опирам се в едничката надежда,
че може пък да ме подмине Бога:
с добри очи към мене да поглежда.