автор: Rodenavlotos

На сутринта, глада по теб заситила,
изгубила стените за слушател,
изтръсквам от полите си трохите
от нощната трапеза на душата ми.

Нощта е моето единствено леговище,
в което мога да разчупя питата,
с една паричка- ти - съкровище,
в бохчичката на моя ден завито,

скъпернически, да не го деля със никого.
Да си засищам нуждата-любов
по тези малки часове съм свикнала.
Прибрала съм я в тъмния алков,

където никой, никой няма достъп.
Едно самотно паяче във тъмното
се спуска всеки път на гости.
Говорим си така, докато съмне.