автор: Marta

Защо не сънувам морето,
а толкова много ми липсва!
Как искам да бъда детето,
което по пясъка тичаше.
Боли ме това разстояние,
годините, километрите,
добре е, че от страдание
се раждам по-чиста и светла.
И знам, че морето ме чака,
то просто е там и е същото,
ще се завърна ли някога,
ще си бъда ли някога в къщи?
Защо не сънувам морето,
което обичам до сълзи-
отговорът - сърцето ми
на морския бряг мръзнещо.