автор: tzvetcomarinov

Ето го и кабинета на микробиологът Дъглас Кларк. От чутото преди малко, той е измежду приятелите и колеги на доктор Брукс. С отварянето на вратата и федералният можеше спокойно да се върне обратно в коридора, а за своята постъпка ще изброи предостатъчно причини на оня,който го попита. Всичките според него изглеждаха логични и правдоподобни.
Лицето вътре няма и частица общо с издирвания медик. Професорът зад бюрото е по-възрастен, прилично измършавял. С къса и черна, видимо по заслуги на козметиката коса. Разделена е изключително внимателно по средата в стил "Кларк Гейбъл". Това по времето на големия актьор е приемливо и срещало хиляди привърженици, но днес ще предизвика само едно фалшиво "Ах" от дамската част на студентите. И веднага зад неговия гръб, същите момичета, без призив ще се обединят около преценката "Откачалка". Да не откърши нещо из подробностите на своя ретростил, дядката поддържаше в ефектен вид и задължителните тънки мустачки. Само дето костюмът беше излязъл с няколко десетилетия по-напред, но и още толкова нямаше да му стигнат да се приближи до съвременната мода.
Такива персони лесно и обичайно ставаха герои на студентските вицове и анекдоти. Завършилите вече медици ги преразказваха когато трябва да се разведрят лично или да повеселят своята компания. Агент Пол Ричмън имаше далеч по-други интереси от самоцелното изучаване на студентското свободно творчество.
-Лицето за което ви се обадиха преди малко - подсказа федералният.
-Помня - увери го професорът с оная категоричност, която повече подкрепяше съмнението за студентските вицове. - И по какъв повод се налага да разговаряте с вен?
Агент Ричмън присъства на думите, които изказаха преди малко в слушалката и прие репликата да е нещо от репертоара на медика.
-Проблемът е, че поводът го знам отлично - направи опит да вмъкне шега в началото на разговора. - Не зная от къде да го подхвана.
-Това вече съм го слушал до втръсване от моите студенти. Винаги казват нещо такова преди изпитването и се налага да им помагам със съвета - "Започнете от където искате, колега. Само внимавайте да не изпуснете началото и края на нашето изложение".
"Наистина полезен съвет - изпита желание да го пусне и на глас федералният. - Професор Саймър Брукс е вече пред мен и аз мога, когато поискам да уточня. Кога и как точно е станало изчезването му от университетския паркинг. По дяволите наистина. На кой идиот през човешкото развитие е хрумнала идеята за невъзможното".
-Благодаря. Нека приемем да е началото. - подхвана с усмивка Пол Ричмън, защото не успя толкова бързо да изтрие от главата си онова, което бе помислил с влизането в тоя кабинет. - И да започнем от него. - Разбрах, че сте много добри приятели с доктор Саймър Брукс.
-Така е, но какво общо има с нашия разговор?
Ако не е професионално изкривяване, резултат от многобройните изпити, университетската легенда е много пунктоална персона. Освен демодираната външност, човекът ретро притежава и откровено заядлив характер, което Ричмън сега ще се опитва да не забелязва.
-От няколко дни той не идва на работа.
-Научих.
Провокирано любопитство наистина. Каква ли оценка би поставил той самият на подобен отговор.
-Трябва да чете лекции на студентите. Да прави консултации за предстоящите изпити.
-Така е.
Ето го и отговорът. На който маститият преподавател все пак трудно би поставил повече от тройка, ако му поискат мнението.
-Отсъства от работа и не ви впечатлява.
-Схващам вашия намек, господине и ще ви уточня. Разбрах за случилото се, едва когато разпределяха как и кой да поеме неговите часове.
-До тогава не сте се позаинтересували, а ви е приятел?
Констатация срещу която трябваше да има реакции. Последва и такава.
-Причината да не показвам любопитство. Има предостатъчно университетски клюкари по всяка тема, нямаше да пропуснат и тая.
Пол Ричмън вече си приготви мнение, зад което ще застане с категоричност. Ретрото може да говори с удоволствие и всичките емоции, как са изглеждали някогашните тънки мустачки или гелосани прически. Трудно обаче ще прескочите изпита по микробиология, ако имате дори скромно колебание около живота на бактериите или вирусите. Подходящ е за вицове и анекдоти професор Дъглас Кларк, но определено е непригоден като източник на информация по извършено престъпление.
От едносричковият медик трудно ще се научи нещо, което да помогне по изясняване мистериозното изчезване на Саймър Брукс. Добавен особняшкият и необщителен характер на възрастният преподавател, раждаше загадка. Какво толкова свързва двамата мъже. Жизненият, открит поне за студентите млад професор и емоционално сдържаният или по-скоро заядлив Дъглас Кларк. Оставаше да е науката. Едно предположение, което заслужава да се провери по някакъв начин.
-Вероятно сте запознат с неговите научни виждания и експерименти?
-Да - потвърди отведнъж възрастният професор, а изражението му подсказа, че ще бъде по-словохотлив от тук нататък. Някои консерватори моментално обявиха бойкот на предположенията на колегата Брукс, защото противоречало на онова, което преподават на студентите. Ето ни го и примерът, за предпазване от изненади на такова поведение. Колко трудно човечеството е приело, че земята е кръгла. И дори нещо по-нахално и очевидно, каквото е нейното естествено въртеливо движение около слънцето и себе си. Не ли се стигна до почти открита научна война срещу теорията на Айнщайн, а днес без нея са невъзможни каквито и да било космически изследвания.
Кръстопътят винаги е бил и си остава кръстовище, а пътищата от него отиват в различни посоки. В едната, професор Брукс е загърбвал подготовката на студентите за сметка на своите безсмислени търсения. По другата може би крачи новият Айнщайн, а някакви си консервативни умници закриват очи с длани и казват, невъзможно е.
-Извинете, - желанието да говори, определено е заседнало в гърлото на възрастният професор. - Не знам доколко сте вещ из нашите науки, но само ако успеем например да блокираме и контролираме обмяната на веществата при вирусите, ще бъде нещо грандиозно. За мащабите на което не подозира и най-развинтената фантазия. От производството и разработката на колко лекарства ще се избави световната фармацевтика. Защото ще станат излишни за по-слабата човешка имунна систума, а тя вече ще се чувства спокойна и уверена в себе си като силната.
Научните познания удивително приличат на спортните. Рекорди, които в първия миг ни се струват неповторими, почти веднага се подобряват, а понякога това е след десетилетие, но никога не остават същите. Щом световната медицина натрупа вече толкова много познания за човешката клетка и организъм, защо да не отиде някой и по-нататък в познанието.
Любопитството имаше право на живот и го получи. Ретрото дали някога ще изрече подобни мисли пред научното тяло на университета, но те вече с гаранция са действали като стимулатор в ушите на Саймър Брукс. Защо ли тогава, все още има фанатици за правилото, че дрехите говорят нещо за вътрешния свят на човека.
От еднофразният микробиолог в началото на разговора, изглежда вече не остана и следа. Специалистът по бацили и стрептококи, засипваше Ричмън с любопитни факти или съображения по световните научни открития. И свързваше това по неповторим начин с най-емоционално поднесена философия на медицината. При неговите лекции, студентите по неподадена команда трябва да забравяха за всякакви ретропрически или тънкобоядисани мустачки. Сега той, страничният наблюдател на учениците на Ескулап, възприемаше казаното като мъгла през която кара с несъобразена скорост. И прилича на всеки янки, изправен пред огромна стена нашарена с китайски йероглифи.
Разговаряха, ако въобще монологът на професор Кларк можеше да прилича по нещо на диалог, почти цял час. Агент Пол Ричмън схвана цяла редица неща от които ще има полза в по-нататъшните издирвания. Откритието или по-скоро за сега, научни предположения на професорът по медицина Саймър Брукс, имаха макар и неясна докрай логика. Тя е заинтригувала други лица с отношение към идеята му за поява на изкуствен човек. Кои може да са те, това беше също толкова важно, колкото и възможността за бъдещо откритие. Да е някоя вражески настроена държава, която отмъква изобретението да го ползва за своите интереси и политически цели. Защо не и престъпна групировка, поблазнена от възможността да разполага с много изкуствени хора. Несвързани с род, семейство и близки. Които лесно могат да бъдат манипулирани и употребени за нуждите и целите на престъпния свят. Съществуваше и една трета, не чак толкова скромна възможност. Предположенията и вижданията на професорът да са възбудили научните апетити на колеги от неговата област. И сега разиграват някъде своя кон, да направят сетне впечатление за себе си преди самотния откривател.
Обстоятелство, което налага проверка и на цели още няколко версии. Например такива. Има ли в нашата страна институции, които работят по сходна с доктор Брукс тема. Влизали ли са те в пряка връзка с местния университет. Евентуалното потвърждение ще повлече подире си заподозрени и проверки, но щом Вашингтон се е впрегнал вече в събитието, трябва да поработи по-сериозно и над него. Видимо няма в тоя случай да се мине с униформени и рутинни справки по домовете. Необходимо е още изясняване, всички ли от екипа на професора са работили чистоплътно над идеята. Защото алчността, завистта и егоизмът са измежду най-старите белези на междучовешките отношения.
Доктор Саймър Брукс е жив. И ще бъде, докато неговото откритие не види бял свят. До тогава, той ще трябва да го издирва съвсем упорито.

Цветко Маринов