автор: LeoBedrosian

За пореден път прочетох една моя стара статия от 2008 година. Не, че няма какво друго да се чете, или работа да се върши. От любопитства да се преценя какво съм мислил и имам ли развитие в идеите го направих. Е, констатирам, че интелектуално не съм се развил, даже леко съм изкуфял, но идеите на това ми ниво търпят развитие.

Иде реч за HOMO UNIVERSALIS.
В първия момент се зачудих кой наивен шебек би измислил онези наивни утопии. Вероятно мнозина от вас биха си задали същия въпрос не без основание. Да, но въпросите на битието остават. И се задълбочават.

За кои въпроси иде реч?

- За оцеляването (лично и видово)
- За запазването на личното и видово достойнство, без неминуемото на този етап оскотяване.
- За продължаването на човешкото развитие и насоките на това развитие.
- За щастието, любовта, суетата и още ред чисто човешки категории, от които толкова много зависим. За добро или за зло.

Кое налага тези въпроси?

- Аз лично ги поставям пред себе си все по-настойчиво, защото усещам, че живота ми не се развива по начина, по който бих желал да се развива. Защото не ми е безразлично в каква среда съществувам и ще съществуват поколенията ми след мен.
- И не на последно място защото сто и осемдесет литровия ми съсед чука френско гадже, и защо той го чука, а аз не!?

Разбирам, че мнозина от вас биха характеризирали поставените въпроси като реторични и безсмислени, поставени от хронично незадоволен болнав индивид, който трудно се справя с живота и вероятно ще се провали. Да.
Тях ще попитам едно. Защо смятате, че така злочесто завърши живота на един такъв благ човек, човеколюбец като Робин Уйлямс? Защото не му е пукало ли? Едва ли! Защото такива, като него носят неправдите и безчовечността на съвременния свят. Защото е човек, за разлика от мнозина, всъщност по-голямата част от обитателите на тая планета.
Библейска тема, да, но все още неразрешена. И по всичко си личи, че няма скоро да получи своето разрешение.

Следващите редове са за тези, на които им пука. Които мислят за бъдещето и търсят по-глобални решения за настоящето си, от това да подсигурят прехраната и подслона си.

Останалите ще се радвам, ако напуснат това есе.

Ето, че се развих и аз. Когато писах първата част на HOMO UNIVERSALIS наивно мислех, че тя е за всички. Сега знам, че повечето темата не ги интересува, а голяма част от останалите са се присмели. Здрави да са!

За какво иде реч?

В първата част развих накратко обосновката, че човек е изчерпал тенденциите на развитието си и бъдещото му оцеляване е въпрос на преосмисляне на собствената си роля и цели. Накратко, да загърби своята индивидуалност и да се обърне към природно обусловената си универсалност. Затова го нарекох UNIVERSALIS.

Тези теми са развивани многократно, хронологично и обективно от редица мислители. Философията на естественото развитие е стара, колкото и претенцията за божественост на човека. Аз едва ли ще внеса нещо ново. Принципите на развитие са едни от най-широко дискутираните, за тях са се водели освен научни спорове, цели кървави конфликти и революции. Човек търпи постоянни и все по-болезнено чести промени. Но до тук. Нищо ново не се е пръкнало под слънцето. А за светлина в тунела да не говорим. Дълго време не исках да подхващам болезнената тема, за промяната в еволюционното човешко развитие. За революционно явно не може да говорим, щом човек в емоционално отношение трудно се е отделил от първоначалното си родово-общинско ниво на устройство, да не говорим за по-късни обществени етапи. Няма да стане бързо, ако въобще стане.

Но историята, за онези, които се интересуват от нея ни показва нещо много интересно. Всъщност няколко неща.
ПЪРВО: Човек, следвайки принципа на своето удоволствие е склонен да променя мисленето си. Да, все пак е водещ атавистичния усет за нещо приятно и увличащо. За да бъде удовлетворен, човекът е способен на някои временни жертви в името на едно бъдещо добруване.

и ВТОРО: Човек е слаб. Жалко. Не иска или не може да направи усилие да се промени. Наистина това е едно огромно усилие, вземащо жертви и това кара повечето хора да го избягват и да се задоволяват с мизерното си, но сигурно съществуване. Когато трябва да вземат решение са несигурни и бездействието им води до това, че друг взема решението вместо тях. Ето ви и йерархията, обусловена от човешката слабост и нерешителност, която съм развил в Забава да, политика не.

От тук следва естествената склонност към ТРЕТОТО, най-недостойното, най-грозното и отблъскващо човешко качество, мързелът. Леността, която в горещ летен следобед след обилна храна и три потни бири по един естествен начин преминава в отвратителното и вонящо лентяйство, водещо до завист към дейния и можещия, алчността за това, което не можеш да сам да постигнеш и ненаситност за още възможности, които не заслужаващ. Следва цяла кохорта от нечовешки или напротив твърде човешки недостойни качества, които обуславят до една или друга степен конфронтацията на всякакво ниво и задълбочаването на конфликтната среда.

До тук нахвърляхме основните принципи на съвременното човешко устройство, без претенции за задълбоченост и последователност. Водени от удоволствието и слабостта си хората са изградили това съществуващо в момента устройство на обществото. Но дали то е окончателно, дали е константно, каквото е в очите на мнозина обезверени? Има ли шанс нещо да се промени? Да стъпим на здрави (морално и емоционално) основи и да градим един по-различен свят?

При съществуващите отношения, едва ли!

Значи ли това, че трябва да се промени нещо в отношенията ни? Или в човешките характеристики? Мнозина са опитвали и смея да твърдя, че не са постигнали почти нищо при личностните човешки черти. Там бетонът е хилядолетен и не е открит пневматичен чук за него. Значи остават отношенията. Материята е не по-малко трудна и блатиста. Но поне подлежи на някаква регулация. С чук!

В есето си HOMO UNIVERSALIS се опитах да разгледам възможността човек да се откаже от АЗ-а и да се обърне към един по-висш, гарантиращ оцеляването му АЗ. Видовия АЗ. Да, но това означава да променим личността, еволюционно или радикално. Промяната на индивидуалността означава да загърбим сладкия плод на удоволствието и да се преборим със слабостта си. Нещо, в което не сме успели.

Затова ние трябва да използваме тези си характеристики като наше предимство. Да ги провесим на връв пред колата на обществото ни и като сладък морков да се впуснем вкупом след тях към едно бъдещо устройство на това общество.

А какво да бъде това устройство, боя се, че ще се повторя. Човек трудно измисля нещо ново. Обикновено модифицира старите си идеи, що се отнася до творчеството. Така постъпвам и аз и няма да ви предложа нещо повече от идеята за хомогенния организъм на едно идеално общество. Е, ще пострада индивида. Свободната воля, тази тъй лелеяна и свидна рожба на Sapiensa ще падне в жертва за да се възроди в Свободната Видова Воля (СВВ), но поне ще ни бъде гарантирано видовото оцеляване, поне до момента, когато пак опитаме от омайния плод на собствените желания.

Така стигнах и до отговора на въпроса ми от началото. Кога ще чукам френско гадже като на сто и осемдесет литровия ми съсед.
На съседа няма да му се хареса отговора ми, но ще намеря начин да му кажа, че хомогенността неимоверно води и до физическо уеднаквяване на характеристиките (виж хамсиите), така, че и моето гадже ще бъде френско. Скоро!