автор: apostola

Нарамил
кръста си на рамо,
при теб
ще дойда скоро, Мамо!
Ще дойда
горе в твойта къща,
където
си една и съща.
Че тука
вече сме различни
и всеки
търси сметки лични.
И няма
ги добрите нрави
със връзки
смислени и здрави.
Народа
плаче, пее, псува
и дните
черни си рисува
със въглен
в стинало огнище,
в платно
от смачкано стърнище...