Имаше козичка - Шура!
Беше невъзможно щура!
Бе начетена и умна!
Бе добра и сладкодумна!
Всяка сутрин Шура става
и със спорт се занимава.
Тя обича да потича,
и гимнастика обича.
После анцуга събува,
във басейна да поплува,
да поскача на батута.
После Шура се изтупа
и, по градските павета,
стъпва горда и напЕта!
Срещнат ли я, на мъжете
им омекват коленете -
Шура, като се разхожда,
с токчетата ги пробожда!
А пък грубите козища,
със увиснали месища,
спират и я гледат прави,
и въздъхват с тайна завист:
- Ех, да имах таз фигУра!
Ала не - една е Шура!