автор: Radost-ina

Морето – тази жажда за обичане
във вените ми бавно ме променя.
И напоява белите кокичета,
поникнали след моето Простено.
Вълните от внезапен сън ме будят
да пазя своята различна кукла
от всеки ненадеен тежък удар,
защото в мрака може да я спука...
А куклата е дар от много време,
след който проумях у мен морето,
което знам, че могат да ми вземат,
ако забравя важните поети.
Рапсодии за всичко преживяно
водата все така ще изпълнява
с клавиши на затрогващо пиано,
с една цигулка, скътана от ляво
открият ли челата си надеждите...
А после ще пристигне моят влак.
Очите ми през болката проглеждат.
И тръпна в някакво очакване
морето да ме сгрее на прощаване...
Когато ме докосне хладен сърп
ще чуя ли как то ми обещава
със нечий стих обратно да ме върне?

Радостина Драгоева