автор: Princess

              На spirit

След дългото отсъствие се връщам
в изстиналата малка стая...
Навън вилнее буря и превръщам
във сетна спирка къщицата стара.
Във тъмното съмненията скрила
на прага на гримираното време
слова загубила, очи закрила
безропотно очаквам да ме вземе
невидимото тайнство на всемира
в което ролята си репетирам,
забравяйки понякога словата,
забравяйки помалко да умирам.
Когато театрално или не
животът с острието ме прониже.
Тогава се усещам, че боли,
и зъбите си стискам. Ненавиждам
това, че съм безропотно безсилна
по пътя на поредното лавиране.
Надеждата ми равна е на нула
Наградата - надежди да събирам.
След тъжния финал на всяка нежност
юмруци стиснала тъй както зная,
по острието на поредна неизбежност
за себе си започвам да гадая.