ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Pepetroo
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14173
Онлайн са:
Анонимни: 72
ХуЛитери: 1
Всичко: 73
Онлайн сега::: Oldman
| Текстът по-долу е продължение и пояснение към есето ми
Пещерата
Човечеството е стартирало от Пещерата. Пещерата като конкретност и като символ /дори и майчината утроба е Пещера/. Когато още е било в тази Пещера то е обладавало Истината /или още по-точно е да се каже, че Истината го е обладавала/. Но я обладавало като потенция - като възможност за постигане. Излизайки извън Пещерата /към надеждата и светлината на Външното/ - към Света на формите и започвайки своята еволюция, то е започнало да се отдалечева от тази Истина. Всъщност цялото човешко развитие е развитието на една Заблуда - на една Лъжовност. Колкото повече еволюираме, толкова повече се отдалечаваме от Истината и се сближаваме с Лъжовността. Защото сме избрали едната посока на Пътя, а той е двупосочен. Втората му посока е обратната и Истинната. Онази, която отвежда обратно в Пещерата. Ние сме в ролята на бог Аполон /от известния древногръцки мит/, който търси своите крави /Истината/ извън Пещерата, защото следите им излизат от нея и не подозира, че те са там, вътре - добре скрити в тази Пещера. А за това се е погрижил хитроумният бог Хермес, който е вкарал кравите си на заден ход в Пещерата, за да изглежда, че следите им извеждат извън нея и никой никога да не заподозре, че те са още там и напразно да ги търси навсякъде другаде, само не и в Нея. Бог Хермес /като символ/ е Съществото, онази Другост, която се възползва от нас, както ние се възползваме от овцете за мляко и вълна. Какво произвеждаме за него чрез нашата "еволюция" е наистина добър въпрос. Какво печели той от нас задълбочавайки Заблудата ни, е още по-добър въпрос. Той е застанал буквално зад гърба ни /вътре в Пещерата/ и ни отдалечава все повече от себе си, а чрез това отдалечаване добива Нещото, което е предназначение на съществуването ни в Илюзорния ни свят, поддържан добре от него /при индийците известен като Мая, а в наши дни наричан Матрицата или Холографската вселена/.
Нашата еволюция, нашият външен псевдопът към Истината е оприличим на строителството на древноегипетските пирамиди. Величествени, но необясними за съвременния човек образувания, символ на "постигнатата" крайна цел. Както съвременният човек се диви пред древните египетски пирамиди и е безсилен да си отговори на въпроса защо те съществуват в пясъчната пустиня, така един ден Метачовекът ще се диви пред "пирамидите" построени от съвременния човек /храмовете на науката, изкуството и редица други/. Защото тези нови "пирамиди" също ще лежат в една Пустиня - Пустинята на емоциите на Себелишаването от най-важните ценности. И тези "пирамиди" ще затъват в "пясъците" на тази Пустиня.
Човешкият род се намира в ролята на избиращия овена /в знаменитата приказка за тримата братя и златната ябълка/. Тук той е възседнал обаче черния овен, който го извежда на Горното и Гибелно царство. А е трябвало да възседне белия овен, който да го върне в Долното и Спасително царство - Пещерата /на Истината/.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Пещерата (2)" | Вход | 9 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пещерата (2) от apostola на 23.08.2014 @ 14:41:21 (Профил | Изпрати бележка) | Есето ти, Мисана, навява на много мисли и разсъждения.
Ако приемем, че и майчината утроба е пещера, това означава че тя е първата пещера от която тръгва човечеството.И в този случай пътя му е един единствин- към смъртта. Единствено този и само този е еднопосочен път.Няма две посоки.Единствената посока на развитие е от Пещерата /майчината утроба/ през Светлината и Лъжовното към смърта.Тава е основния и единствен път на израстване и развитие на човечеството.И в този основен път има още много странични пътища и пътеки за постигане на различни цели от развиието на човечеството.А естествените пещери, където е живял и се е развивал първобитния човек, са един вид вторични пещери, като спомен от първичната пещера/ майчината утроба/.И точно в тези странични пътища и пътеки има две посоки.
Човечеството и до днес бърка точно тези посоки.Но дали Светлината и Лъжовността не са пътя към Истината? Към разгадава-
нето но Космическите тайни?Аз почти развих една контра- теза на
твоята.Нали така в научните среди се ражда Истината?
Е, разчовърках си и аз мозъка за да размишлявам върху въпроси, които и в далечното бъдеще едва ли ще намерят подобаващ отговор.Беше ми приятно покрай твоето безпорно стойностно есе,
да поразмишлявам малко.
Поздрави и и приятен Уикенд. |
Re: Пещерата (2) от missana на 23.08.2014 @ 19:27:56 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! И за оценката и за коментара ти.
Така е най-добре - да се търсят нови аргументи и нови тези.
Искрено приветстствам задълбочените ти разсъждения. Ако приемем, че майчината утроба е първата пещера, то следва да уточним и за коя майка говорим. За Ева, или за майката на вселената. И ако говорим за майката на вселената - като най-първичната майка, то всички следващи майки са вторични. А Първичната майка коя е? Сещаме ли се? Може би е Светият дух? А излезем ли веднъж от него отиваме към Лъжовната светлина. А Истинската е Непристъпната! Непристъпната светлина - това е Светия дух. Има много храна за размисъл и относно двете посоки на пътя.
Желая ти хубава съботна вечер, релаксиращ неделен ден и много вдъхновена нова седмица!: Мисана |
]
Re: Пещерата (2) от doktora на 23.08.2014 @ 14:44:00 (Профил | Изпрати бележка) | Квинтесенция на митологично, библейско, приказно, фентъзи, матрично и пирамидално Начало, в писанието ти, Мисана, възхищавам ти се!
Все пак не беше лошо да вметнеш и Сфинкса и Фараоните, те също носят послания от Сириус, да ми прости Деникен хех
Желая ти хубава и светло озарена вечер, със сродна душа на чаша вино, защото там е истината, приятелю, знаеш...~:)
Док :)
|
Re: Пещерата (2) от missana на 23.08.2014 @ 19:32:52 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Никос! Абсолютно съм съгласен с теб. Хубавото вино е кръвта на боговете. Самото то зарежда с вдъхновение и поетична Омая.
Често пъти и с любовна, но нали любовта е частно проявление на Поезията. Поезията е Онова вдъхновение, което с Вятъра си довява любов, така както бризът довява солените пръски на вълните.
Желая ти, приятелю, много красиви мигове през тези празнични дни и зареждаща те с енергия и поезия нова седмица!
Твой: Младен |
]
Re: Пещерата (2) от IGeorgieva на 23.08.2014 @ 14:56:51 (Профил | Изпрати бележка) | Стойностни разсъждения в търсене на истината!
Поздрави, Мисана! :) |
Re: Пещерата (2) от missana на 23.08.2014 @ 19:35:32 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси, Ирена! И за оценката и за коментара ти. Както и друг път съм отбелязвал, всяко твое внимание към мой текст ме стимулира творчески.
Хубава вечер и неделен ден от мен и безоблачна нова седмица с прииждащи творчески хрумвания!
Твой: Младен |
]
Re: Пещерата (2) от rumpel (rumpel@abv.bg) на 23.08.2014 @ 15:16:51 (Профил | Изпрати бележка) | Текстовете ти са аналитични и прецизни. Впечатлена съм! |
Re: Пещерата (2) от missana на 23.08.2014 @ 19:37:23 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Руми! Трогнат съм.
Весела неделя и чудесна нова седмица за теб!: Младен |
]
Re: Пещерата (2) от missana на 23.08.2014 @ 19:38:59 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Славян, за високата оценка и за този допълващ и оригинален коментар.
Твой: Мисана |
]
Re: Пещерата (2) от giro на 23.08.2014 @ 18:22:07 (Профил | Изпрати бележка) | скачай в дупката, майка ти стара и човек!
нещо не вдявам, но това е личен дефицит...
може би, защото децата са по-близо до идеята на Създателя, като хлапета правихме колиби и се се мушехме из разни дупки...
вътреутробен нагон... сигурно това ни дърпа до сетните ни полови дни към разните му дупки....
сигурно и Феликс Баумгартнер се е целил в някаква пещера, а!
А иначе - алегорично, приказно, ерудирано, добре словосъчетано - харесах, наистина!!!
поздрари, киро |
]
Re: Пещерата (2) от missana на 23.08.2014 @ 19:41:42 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря на мпалома за високата оценка, която даде за текста ми!
Сърдечен поздрав, мпалома! |
Re: Пещерата (2) от ganima60 на 24.08.2014 @ 06:43:41 (Профил | Изпрати бележка) | Привет missana,
В края на живота си,човек се връща към състоянието на ембриона по някои физични параметри.Еволюцията е еднопосочна, предопределелена.Астралното и физичното.Прераждането.Не може ли да се издигаме на по–високо ниво,а не да затъваме в пясъците на пустинята.
Горната земя на мен повече ми харесва!Всеки мечтае за рая,но никой не бърза да отиде там.Истината за всеки е различна!
Върти ми се в главата"Мъртвата зона"на Стивън Кинг!
Добро утро по българско време!Хубав ден! |
Re: Пещерата (2) от Dimi на 24.08.2014 @ 11:38:56 (Профил | Изпрати бележка) | Даа, заинтригува ме! Не съм ходила в много пещери, но все пак усещането вътре е наистина първично. Там човек по-лесно достига до ценните изводи на живота. Благодаря за интересните размисли! |
Re: Пещерата (2) от missana на 24.08.2014 @ 17:42:55 (Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря, Дими! И за оценката и за коментара ти. Ти винаги мислиш и разсъждаваш за нещата нестандартно и парадоксално.
А точно това ценя особено високо в човешкото мислене. За съжаление то рядко се случва.
Поздрави и прегръдки: Младен |
] | |