автор: missana

Текстът по-долу е продължение и пояснение към есето ми Пещерата

Човечеството е стартирало от Пещерата. Пещерата като конкретност и като символ /дори и майчината утроба е Пещера/.
Когато още е било в тази Пещера то е обладавало Истината /или още по-точно е да се каже, че Истината го е обладавала/. Но я обладавало като потенция - като възможност за постигане. Излизайки извън Пещерата /към надеждата и светлината на Външното/ - към Света на формите и започвайки своята еволюция, то е започнало да се отдалечева от тази Истина. Всъщност цялото човешко развитие е развитието на една Заблуда - на една Лъжовност. Колкото повече еволюираме, толкова повече се отдалечаваме от Истината и се сближаваме с Лъжовността. Защото сме избрали едната посока на Пътя, а той е двупосочен. Втората му посока е обратната и Истинната. Онази, която отвежда обратно в Пещерата. Ние сме в ролята на бог Аполон /от известния древногръцки мит/, който търси своите крави /Истината/ извън Пещерата, защото следите им излизат от нея и не подозира, че те са там, вътре - добре скрити в тази Пещера. А за това се е погрижил хитроумният бог Хермес, който е вкарал кравите си на заден ход в Пещерата, за да изглежда, че следите им извеждат извън нея и никой никога да не заподозре, че те са още там и напразно да ги търси навсякъде другаде, само не и в Нея. Бог Хермес /като символ/ е Съществото, онази Другост, която се възползва от нас, както ние се възползваме от овцете за мляко и вълна. Какво произвеждаме за него чрез нашата "еволюция" е наистина добър въпрос. Какво печели той от нас задълбочавайки Заблудата ни, е още по-добър въпрос. Той е застанал буквално зад гърба ни /вътре в Пещерата/ и ни отдалечава все повече от себе си, а чрез това отдалечаване добива Нещото, което е предназначение на съществуването ни в Илюзорния ни свят, поддържан добре от него /при индийците известен като Мая, а в наши дни наричан Матрицата или Холографската вселена/.
Нашата еволюция, нашият външен псевдопът към Истината е оприличим на строителството на древноегипетските пирамиди. Величествени, но необясними за съвременния човек образувания, символ на "постигнатата" крайна цел. Както съвременният човек се диви пред древните египетски пирамиди и е безсилен да си отговори на въпроса защо те съществуват в пясъчната пустиня, така един ден Метачовекът ще се диви пред "пирамидите" построени от съвременния човек /храмовете на науката, изкуството и редица други/. Защото тези нови "пирамиди" също ще лежат в една Пустиня - Пустинята на емоциите на Себелишаването от най-важните ценности. И тези "пирамиди" ще затъват в "пясъците" на тази Пустиня.

Човешкият род се намира в ролята на избиращия овена /в знаменитата приказка за тримата братя и златната ябълка/. Тук той е възседнал обаче черния овен, който го извежда на Горното и Гибелно царство. А е трябвало да възседне белия овен, който да го върне в Долното и Спасително царство - Пещерата /на Истината/.