Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mari4elimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14153

Онлайн са:
Анонимни: 630
ХуЛитери: 3
Всичко: 633

Онлайн сега:
:: mig
:: poetry_as_song
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНикой няма да се върне
раздел: Избрано поезия
автор: wingstofly

И никой няма да се върне. Никой. Никой.
Крилати риби блъскат сребърни тела в гърдите ми,
колибритата пият тръпна болка от сърцето ми,
носталгичните мъгли струят от вените ми.

С вечния сумрак издигам стария ни дом и влизам.
Оттатък старата ограда, с плисък на море, заглъхва детски глъч,
оставям портите отворени за меланхолични ветрове и бури,
а игуаните ме водят между сенките на спомените.

Вървя между безмълвни ъгли и пропукани стени,
по коридорите е тихо, като в предверието на рая.
Във вътрешния двор, под арките
баща ми пие ром и вечерта се спуска със дима на пурата му.

Под старите легла е скрита древна самота и чака.
В кухнята, приседнала до ледената печка,
майка ми плете любов със преждата на миналото,
а залеза с приспивна песен клати стола й.

Протягам длани - сто дихания, пропити с тази скръбна светлина,
че никой няма да се върне, никога,
от пръстите ми, вкопчени във земните недра растат хибискуси -
ръцете ми не искат да забравят. Ръцете ми не знаят как да кажат сбогом.

А никой няма да се върне.
Никой.
Никой.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.08.2014 @ 22:38:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   wingstofly

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

26.05.2024 год. / 23:27:47 часа

добави твой текст
"Никой няма да се върне" | Вход | 10 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Никой няма да се върне
от secret_rose на 22.08.2014 @ 23:21:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
@--;--


Re: Никой няма да се върне
от Meiia на 22.08.2014 @ 23:52:47
(Профил | Изпрати бележка)
Изплетена любов..
а ръцете не знаят как се казва .. сбогом.

По тази нишка никой не се връща.
Благодаря!


Re: Никой няма да се върне
от mariq-desislava на 23.08.2014 @ 10:03:29
(Профил | Изпрати бележка)
Поклон ти сторвам, Ивси, голямо сърце си написала, в случая думата "сърце" не е грешка, просто не ми идва друго определение за това стихотворение.{}


Re: Никой няма да се върне
от IGeorgieva на 23.08.2014 @ 14:15:27
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво!


Re: Никой няма да се върне
от shrike на 23.08.2014 @ 15:24:45
(Профил | Изпрати бележка)
Никой. Никой. А ми се иска да се върна аз самата в себе си.

Поздрав!


Re: Никой няма да се върне
от jantreya (valshey@dir.bg) на 18.09.2014 @ 20:15:59
(Профил | Изпрати бележка)
Късно прочетох, но още ме държи за гърлото, а сълзите непослушно
се стичат. Благодаря за съживените спомени!!!


Re: Никой няма да се върне
от Marta на 01.10.2014 @ 20:17:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Лъх на безкрайна тъга и обреченост, присъщ за непоносимата есен на сърцето. Така ми прозвуча, в унисон с Иван Пейчевото стихотворение - Не чаках есента, защото беше в сърцето ми непоносима есен...и още повече - отрицание - никой няма да се върне...Но ще се видим в Нангилима:))


Re: Никой няма да се върне
от Lucky68 на 10.10.2014 @ 17:10:01
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност, аз ще се върна. За да те чета отново и отново!
Не всеки умее да се разтвори в стих по начина, по който ти го правиш!
Сякаш не четох думи, а чувах душата ти!
Благодаря за удоволствието, wingstofly!


Re: Никой няма да се върне
от rady на 11.04.2016 @ 21:58:02
(Профил | Изпрати бележка)
Не зная защо ме запрати в окапалата шума на Маркес...Някак Маркесово ми звучи, макар, че доколкото зная той не е писал поезия. Благодаря ти за преживяването, аз ще се връщам тук, повече от сигурно е!


Re: Никой няма да се върне
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.03.2016 @ 15:52:12
(Профил | Изпрати бележка)
Много стихове съм пропуснала, през годините, и това е един от онези, които се радвам да открия, макар със закъснение. Богато, тъжно, красиво. Усещаш как под стъпките ти кънти на празно.