автор: ivliter

Провървяло беше на лисицата днешния ден. Докато преминаваше през горската поляна в съседство с дупката й, откри в тревата едно пострадало малко гарванче. Беше със счупено крило и не можеше да излети. Не представляваше трудност в това му състояние лисицата бързо да го хване.
Захапа го здраво тя и го помъкна към мястото, където ядеше плячката си. „ Тази нощ няма да си легна гладна“ – помисли хитрушата.
Но ето че в този момент по тревата се плъзна бързо сянка от прелитаща птица и Кума Лиса повдигна глава нагоре. Беше гарванът с голямо парче месо, толкова тежко, че видимо затрудняваше полета му. Радостта й мигом се изпари. „Значи докато аз ровя муцуна в перата на тази мършава птица, гарванът ще пирува с деликатеси. А, няма да я оставя аз тази работа така“ – закани се тя и бързо състави план за действие.
Захапала нещастното гарванче здраво, хитрушата се промъкна към стария орех и видя отдалече щастливия гарван да се готви да си хапне от намерената вкусотия. Приближи до дървото и стисна силно с остри зъби плячката си, която неистова закрещя:
– Помощ! Помогнете!
Като чу отчаяният зов за помощ, гарванът видя лисицата в тревата и се спусна към нея.
– Дръж се! Идвам! Сега ще я накълва по главата.
При тези думи на гарвана, месото тупна от човката му в тревата. Лисана пусна гарванчето и мигом с пъргавината си го докопа. Докато гарванът разбере какво става, тя вече се беше скрила в дълбоките сенки на храстите в гората.
Така добре, с вкусна храна, Лиса отдавна не беше се хранила. Сита и пресита излезе на поляната, и блажено се изтегна в меката некосена трева. Топлината на слънчевите лъчи й подейства отпускащо и тя потъна в сладък сън. Сън, в който за пръв път нямаше да сънува, че е в курник и яде тлъсти кокошки.
А гарванът остана доволен, че успя да спаси малкото гарванче от острите й зъби, но отново щеше да преживее деня си гладен.