автор: aldebaran

Слънцето блести в камбаната.
Тя от гневни погледи трепти.
Дълга върволица от самотници
изпращат себе си на път.
Късно е да вярват,
как късните звезди
обещават късни сънища,
вакумирани в мизерия.
На подсъдимата скамейка е Съдбата,
естествено когато е жестока с мен.
Сляпа в цветната градина след дъжда.
Глуха,с подозрително безчувствен гръб.
Но откъдето и да дойдеш Ветре,
винаги се срещаш с мен.
Носиш ми подаръци от Хъбъл.
Лед и огън от безброй звезди.
А аз какво да подаря?
Ето,отварям душата си.Каня те!
Вземи по избор-ще е от сърце!
Сами сме.Депресията излезе да подиша.