автор: atom

Представи си себе си след края.
Не човешки край, а окончателен.
Представи си колко краткотраен
е на съществуването вятърът.

Взрив. Вълна. Космична вероятност,
с някакви внушителни мащаби...
Но след миг се свива наобратно
без дори следица да остави.

Ти се взираш в своята следица,
искаш да е ярко отпечатана,
търсиш повод, търсиш цел и смисъл
в личните си повеи на вятъра.

Но си представи какво е после.
И какво реално си постигнал -
щом се свие тежкият ти космос
в дупката на пукната стотинка?

Да, ще гръме пак. Но ще е друго.
Твоят свят е временна разсейка.
Ако търсиш някаква заслуга -
още отсега преодолей го!