градът се сви до размерите
на премигваща крушка
в болнично отделение
измори се свещника
и на хладилника му писна
да е телефонен секретар
взе си отпуска
и подгони своя стар
самотен остров
с папагали и кокоси
главата ми подрежда
корабните въжета
на змии по корема на кея
и защото никога не сме били
няма и как да останем
в безекипажието
на хиляди любови
омиражени
се носят флотилии кораби
към пропастите на животите ни
загубили инстинкт
за самозащита
събуждам се в дъното на стаята
изтласкана от вълните на сушата
преваляла над дните
замразена и хлипаща......