автор: aldebaran

С изстинала кръв и бинтовани илюзии,
вървя накуцвайки из еловия лес.
Не викам неволята.С нея се мразим.
Търся поляната.Там съм роден.

Пропуснати моменти притичват напред.
Отминали години се тътрят и пречат.
Тишината крещи на ненужната свобода,
за безнадеждната и одисея.

Слънцето тича назад и прибира лъчите си.
Непотърсените плодове,въздишайки бледнеят.
Здравей скала,полюшвана от вятъра!
Ето!Ето я стълбата!Сега е от прах.